Действащото законодателство и политики на ЕС гарантират правото на всеки гражданин да има възможност за достъп до минимален набор от електронни съобщителни услуги с добро качество и на изгодна цена, известно още като принцип на „универсалната услуга“. В случаите на достъп до Интернет следва да е налице поне един оператор, който да може да осигури свързаност от фиксирано местоположение към обществена съобщителна мрежа, като тази връзка следва да поддържа гласови и факсимилни съобщения и пренос на данни с достатъчно голяма скорост, позволяваща функционален достъп до Интернет и предоставяне на услуги за гласова телефония.
Освен това право на всеки гражданин е да има възможност за достъп и разпространение на информация и използване на приложения и услуги по свой избор чрез електронни съобщителни мрежи, като общите разпоредби на Хартата на основните права на Европейския Съюз, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и общите принципи на правото на ЕС следва да се спазват в този смисъл.
Съгласно Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга), изменена с Директива 2009/136/ЕО, членове 1, 3, 23а, всички мерки, свързани с достъпа на потребителите до услуги и приложения или с тяхното ползване, които водят до ограничаване на тези основни права и свободи, може да бъдат налагани от дадена държава-членка единствено ако са целесъобразни, пропорционални и необходими в едно демократично общество.
Рамковата директива (Директива 2002/21/ЕО) насърчава осигуряването на възможността за всеки в ЕС да осъществява достъп до информация и да я разпространява, както и да използва приложения и услуги по свой избор, известно като принцип на „отворения и неутрален характер на интернет“.
Фондация „ЛИБРе“ се посвещава на това да се осигури равен достъп на всеки гражданин до минимален набор от електронни услуги, предоставени по улеснен и достъпен начин на приемлива цена. В светлината на настоящите европейски инициативи за отворен и неутрален Интернет, ние фокусираме изследванията си върху практиките за управление на трафика, нулевото таксуване и мрежовата неутралност от правна, технологична и политическа гледни точки.
Правото на личен живот е основно човешко право и елемент на различните правни традиции, които могат да ограничат както действия на правителството, така и действия на частния сектор в случаите, когато тези действия застрашават личния живот на хората.
Член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (1950 г.) указва, че всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
След разкритията за глобално наблюдение от 2013 г., неотменимото човешко право на личен живот е обект на продължителни международни дискусии. Разузнавателните служби, ангажирани с масово интелигентно наблюдение и борба с тероризма, накърняват чрез редица свои действия правото на личен живот; а от тук произлиза и спорът доколко правото на неприкосновеност на личния живот може да съществува съвместно с настоящите възможности на правоприлагащите органи за достъп и анализ на всеки детайл от живота на отделния индивид.
Новите бизнес модели за управление на информацията в рамките на частния сектор също поставят на изпитания правото на личен живот, доколкото огромният обем от данни, генерирани от потребителите на услуги на информационното общество, създават масиви от данни, чиято цена нараства с развитието на технологиите и въвеждането на интелигентни модели за обработка и анализ на информация.
Експертите на Фондация „ЛИБРе” изследват правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни в по-широката рамка на основните човешки права. Нашата изследователска работа се фокусира върху взаимодействието между правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни в контекста на Интернет на нещата (Internet of Things), технологиите за наблюдение, биометричните данни и технологиите в медицината. Ние вярваме, че елементът на „сделка“ между правото на личен живот и сигурността в действителност не съществува, а по-скоро сигурността като процес може да се постигне само ако се съблюдават върховенството на закона и основните права, както от частните, така и от публичните участници в процеса.
Свободата на информацията е важен аспект на правото на свободно изразяване. Без възможност за достъп до информация, създавана, съхранявана и обработвана от държавите, гражданите са изправени пред невъзможност да направят информиран и демократичен избор. Много страни-членове на ЕС все още не успяват да осигурят адекватна защита на свободата на информацията и Европейската комисия е била нееднократно критикувана за липсата на адекватно насърчаване на прозрачността и поддържане на своя ангажимент за осигуряване на свобода на информацията.
В рамките на Съвета на Европа е приета Европейска конвенция за достъп до официални документи (2006 г.) - първият международноправен акт за признаване на правото за достъп до официалните документи на държавни органи, но за съжаление към края на 2015 г. едва седем страни членове на ЕС са ратифицирали документа.
След влизането в сила на Договора от Лисабон, държавите-членове и институциите на ЕС са обвързани от ангажиментите относно гарантиране на свобода на информацията, приети с договора. С разпоредбата на член 42 (право на достъп до документите) от Хартата на основните права на ЕС се признава правото на свобода на информация за документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, независимо от вида на техния носител, а с разпоредбата на член 41 се въвеждат специфични права, попадащи в приложното поле на свободата на информацията относно т.нар. право на добра администрация – всеки гражданин има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок.
Във Фондация „ЛИБРе“ вярваме, че свободата на информацията трябва да бъде защитавана като важна част от правото на свободно изразяване. Макар че Европейският съд по правата на човека наскоро призна правото на достъп до държавни документи от „публични“ и „социални“ наблюдатели при определени обстоятелства, все пак се въздържа от признаване на всеобщото право на достъп до държавни документи, заложено в член 10 от Хартата на основните права на ЕС. Освен това, бързото развитие на инициативите за отворени данни през последните години може да се възприеме и като оръжие в ръцете на държавните институции за неглижиране на техните задължения по отношение на достъпа до информация. Тези инициативи, обаче, биха могли и да попречат на всеобщото публично право на достъп до информация, тъй като отворените данни често са територия, запазена за хакери и разработчици с обществени каузи, и без необходимите умения и инструменти отворените данни биха били безсмислени за обикновения гражданин. Нашите проучвания имат за цел да установят точният баланс между свободата на информацията и отворените данни чрез осигуряване на връзка между тях в полза на обществото.
Свободата на мнение и на свободно изразяване са признати за основни права на всяко човешко същество и стоят в основата на съвременното демократични общество, върховенството на закона, стабилното и устойчиво приобщаващо развитие и участието в обществените дела. Държавите-членки на ЕС имат задължението за зачитане, защита и насърчаване на правата на свобода на мнение и изразяване.
Възможността за свободно изразяване на мнение е едно от основните достижения на цифровата ера. Глобалното информационно общество позволява взаимодействие, насърчаващо активно междукултурния обмен и демокрацията в безпрецедентен размер. ЕС се ангажира да насърчава и защитава свободата на мнение и изразяване и осъжда нарастващото ниво на заплахи и насилие, с които журналисти, медийни участници и други лица се сблъскват.
През 2014 г. Съветът приема насоки за правата на човека на ЕС „за свободата на изразяване онлайн и офлайн“. Основавайки се на съществуващите инструменти и документи, тези насоки припомнят ключови принципи и съдържат ясно определени приоритети и инструменти за използване на делегациите на ЕС и държавите-членки, с цел по-успешно насърчаване и защита на свободата на словото в електронното пространство и извън него. Сред приоритетните области на действие на ЕС са насърчаване и зачитане правата на човека в киберпространството и при използване на информационните и комуникационни технологии.
ЕС признава и нуждата от ускоряване на принципите на корпоративната социална отговорност чрез No-Disconnect Strategy, разработвайки специфични насоки за правата на човека за бизнес сектора на информационните и комуникационните технологии и насочвайки част от ресурсите на фонда за проучвания и развитие за разработването на технологии против налагането на цензура.
Тези действия се прилагат чрез редица инструменти за защита правата на човека към ЕС, като Европейския инструмент за демокрация и права на човека, който от 2012 г. осигурява специално финансиране на проекти в областта на кибер-цензурата, насочени към нарушения на човешките права, при които се използват информационни и комуникационни технологии.
Изследванията на Фондация „ЛИБРе“ в областта на свободата на изразяване отчитат актуални въпроси като политическата цензура, гражданската журналистика, защита на журналистическите източници и свободата на печата. В светлината на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, нашата дейност в областта има за цел да установи дали в обхвата на правото по член 10 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се включат и новите реалности в използването на ИКТ от гражданите за подобни на журналистическата дейности и дали саморегулацията на печата все още е адекватен регулаторен инструмент.
Всеки потребител в ЕС има право да получи ясна, точна и разбираема ключова информация от даден търговец за стоката или услугата, преди да направи онлайн покупка.
Тази информация трябва да включва основните характеристики на продукта, цената с включени дължими данъци и такси, разходите за доставка, начина на плащане, доставка или изпълнение на договора, самоличността и географския адрес на търговеца, наличието на право на отказ от договора или неговото анулиране (за продукти, за които съществува такова право), периода, за който е валидна офертата или цената, и ако е приложимо, минималния срок на договора.
Всеки онлайн потребител, сключващ договор в ЕС, има право на навременна, ясна и пълна договорна информация.
Всеки потребител има право да получи, след като е поръчал стоките или услугите, потвърждение на ключовите елементи на договора в писмен вид или на траен носител, като например по електронна поща.
Всеки потребител в ЕС също и в цифрова среда е защитен от неравноправни стандартни договорни клаузи на търговци, които пораждат неоправдана неравнопоставеност в ущърб на потребителя.
Всеки потребител, включително потребителят в цифрова среда, има право да подаде жалба до националните правоприлагащи органи или да заведе дело срещу търговец в ЕС, който използва нелоялни търговски практики.
Потребителите не трябва да бъдат подвеждани или излагани на въздействието на агресивен маркетинг и това е валидно и в цифрова среда.
Всеки потребител в ЕС трябва да получи стоките или услугите, поръчани онлайн от търговец, в срок от 30 дни, освен ако е договорено нещо друго с продавача.
Потребителите в ЕС разполагат със срок от най-малко седем дни, за да променят решението си за стоки или услуги, които са поръчали онлайн от търговец. За стоките срокът за отказ започва да тече от датата на доставка, а за услуги – обикновено от датата на подаване на поръчката онлайн.
Из Кодекс на ЕС за правата в онлайн среда
Експертите на Фондация „ЛИБРе“ изучават връзките между законодателството в областта на защита на потребителите, законодателството в сферата на електронната търговия и общите правила на договорното и търговското право. С неотдавнашната реформа в решаването на потребителски спорове по електронен път се утвърждава значимостта на единния подход към защитата на потребителите в ЕС. Нашите изследвания вземат предвид жизнения цикъл на една типична сделка тип бизнес-към-потребител като отправна точка за проучване на възможните усложнения от позицията на един типичен потребител.
