Институтите на международното въздушно и космическо право търпят динамично развитие, което неизменно е повлияно от технологичния напредък. В международното публично въздушно право на дневен ред стоят въпроси, свързани с изработването на стандарти и препоръчани практики за безпилотни летателни апарати, съгласуването на международни правила за авиационната безопасност, включително отговорността на ръководителите на полети в условията на нарастващата автоматизация, отвличане и саботаж на въздухоплавателни средства, незаконна конфискация на въздухоплавателни средства и граждански безредици, както и невинаги лесното разграничение между граждански и държавни въздухоплавателни средства. Наред с това, технологиите изправят пред предизвикателства и класически институти на международното частно въздушно право, сред които отговорността на превозвача и други участници във въздушния транспорт за вреди по Варшавската конвенция от 1929 г., Монреалската конвенция от 1999 г. и Римската конвенция от 1952 г., както и променящите се застрахователни рискове в условията на технологична автономност.
В областта на международното космическо право нарастващото значение на изкуствените спътници, правните проблеми на космическите „отпадъци“, използването на GPS и GNSS за целите на дистанционното наблюдение (remote sensing) и предоставяне на редица всекидневни потребителски услуги търпят непрекъснатото влияние на технологичния прогрес. През февруари 2017 г. държавният секретар по транспорта представи пред британския парламент първия проект на закон за космическите полети. Така смятаният до неотдавна за „екзотична хипотеза“ космически транспорт вече е в полезрението не само на академичната общност, но и на законодателите.
Международният характер на въздушното и космическото право мотивира екипа на Фондация „ЛИБРе“ да търси пресечните точки между „глобалните“ технологии и „глобалния“ транспорт не само на настоящето, но и на бъдещето. Нашата работа цели да допринесе за провеждането на градивен диалог в професионалните среди по въпросите на въздушното и космическото право и изпитанията, които новите технологии поставят пред него. Една от първите ни инициативи включва сравнителноправен проект, посветен на безопасната интеграция на безпилотните летателни апарати във въздушното пространство. Наред с това, фондацията допринася към постигането на напредък по тези проблеми и с участието си в работни групи и обществени дискусии, предоставяне на становища по законопроекти, както и с общо сътрудничество с компетентните органи.
Като най-разпространеното средство за придвижване на хора и товари, автомобилният транспорт продължава да бъде източник на най-сериозните обществени, екологични и икономически проблеми в транспортния сектор. Именно поради това той е секторния лидер по внедряване на интелигентни системи за успешно постигане на по-висока степен на безопасност, екологична съобразност и ефективност на транспорта.
Една от най-ясно изразените тенденции в тази насока е оборудването на превозните средства от производителите със сензори и микропроцесори, чрез които автомобилите непрекъснато комуникират както помежду си, така и с отделни елементи на пътната инфраструктура. Внедряването на чипове за радиочестотна идентификация (RFID), използването на видеокамери, разпознаващи алгоритми, електронни системи за автоматично пътно таксуване (еТол системи), сателитно следене на трафика в реално време (remote sensing) и автоматично повикване на номер за спешност при пътен инцидент (eCall) са само част от иновативните технологични решения, които стоят в основата на модерните политики за управление и контрол на автомобилния транспорт.
Широкото използване на интелигентни транспортни системи в автомобилния сектор неминуемо ще доведе до събирането и обработването на големи потоци от лични данни. Поради своя умишлено “незабележим“ дизайн и предназначението си да извършват непрестанен мониторинг в реално време, технологичните решения - част от интелигентните транспортни системи, трябва задължително да бъдат съобразени още в най-ранния етап на своето проектиране с правните и етични особености и изисквания за защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот на гражданите. Малка част от задължителните мерки, които трябва да бъдат взети предвид съгласно Общия регламент за защита на данните и Директивата 2010/40/ЕС за внедряването на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт са принципа за минимизиране на събираните и обработвани лични данни, техниките за анонимизиране, използването на криптографски механизми и др.
От друга страна големите масиви от информация, на базата на които тези системи функционират, изискват изграждането на бек-офис центрове за обработка на данните, които задължително трябва да въведат технологични и организационни мерки с достатъчно високо ниво на защита срещу вътрешни злоупотреби, злонамерени действия на трети лица, загуба или изтичане на информация, тъй като до голяма степен от нивото на информационна сигурност зависят не само основните права на гражданите във връзка с защитата на личните им данни, но и тяхната физическа безопасност при движението им по пътищата.
Чрез своята експертиза Фондация „ЛИБРе“ може успешно да допринесе за идентифицирането на типичните секторни рискове, както и да участва в разработването на политики, приложения и правила, чрез които интелигентните системи за транспорт да бъдат съобразени с изискванията за обработка на лични данни, както и да бъде постигнато достатъчно ниво на информационна сигурност и готовност за ефективно справяне с извънредни ситуации.
Железопътния транспорт остава един от най-енергийно-ефективните и икономически изгодни средства за придвижване на хора и товари, което го прави ключова част от постигането на мултимодален и оперативно съвместим трансевропейски транспорт (TEN-T), който ще спомогне за търсения от Съюза тласък на европейската икономика и конкурентоспособност.
В глобален мащаб модернизацията на железопътния транспорт преминава през автоматизиране на всички функционални процеси в сектора посредством изграждане на интегрирани информационни системи, бази данни и телематични приложения за пътнически услуги. Тези технологични решения позволяват дейности като мониторинг на товарните и пътническите железопътни превози в реално време, онлайн резервация и разплащане, автоматичното издаване на електронни билети, онлайн управление на багажа, предоставяне на точна пътническа информация за мултимодални транспортни услуги и т.н. Едно от текущите предизвикателства, стоящи пред ефективната трансформация на железопътния сектор, обаче, е недостатъчната оперативна съвместимост между информационните системи на отделните държави. От справянето с този проблем ще зависи успешното постигане на междудържавен мултимодален транс-европейски транспорт. Tехническата сложност на телематичните приложения и умните системи също ще изисква адекватни цифрови умения сред гражданите, за да могат те да се възползват от пълния потенциал на постиженията на интелигентните транспортни системи.
Фондация „ЛИБРе“ изразява готовност да участва в проектирането, разработването и управлението на информационните системи в железопътния сектор като спомогне на разработчиците и ползвателите на иновационни решения да идентифицират икономическата, практическата и социална стойност на цифровите данни, с които разполагат, с цел тяхното оптимално използване, избягването на информационното претоварване и предотвратяване на рискове за правата на гражданите. На следващо място Фондация „ЛИБРе“ разполага с необходимите умения, за да гарантира успешното внедряване на умни железопътни решения в обществения живот, в т.ч. чрез организиране на популяризиращи кампании и разяснителни инициативи за повишаване на цифровите умения и стимулиране на гражданите към използване на иновационните транспортни услуги в ежедневната си дейност.
В условията на глобализация и все по-интензивна миграция към мегаполисите модерните градове са изправени пред редица предизвикателствата, сред които: непосилното енергийно потребление и екологичния отпечатък на жителите си, влошаващото се качество на атмосферния въздух и питейната вода, и най-вече - все по-непосилното съвместяване на транспортните услуги и градската инфраструктурата към нарастващите нужди на гражданите и бизнеса. Поради това интегрирането на информационните и комуникационни технологии в градската среда и публичния живот, по известно под наименованието „интелигентни градове“, е не просто поредната технологична тенденция, а необходим път за намирането на устойчив, безопасен и интегриран начин за съвместно живеене в условията на модерната цивилизация. Ефективността на системите за транспорт и управлението на трафика винаги са били най-ярко изразените проблеми на всеки съвременен град. С интегрирането на информационни и комуникационни технологии в градската инфраструктура (паркинги, пътища, светофари, средства за публичен транспорт и т.н.) се постига по-ефективно управление на транспортните системи и инфраструктура и по-добра информираност на гражданите за случващото се в техния град. „Отварянето“ на тези данни за гражданите чрез създаването на общодостъпни приложения с дизайн, ориентиран към потребителя, и предлагането на свързани електронни административни услуги са въпроси, по който Фондация „ЛИБРе“ може да вземе активно участие чрез своята експертиза в разпознаването и прилагането на действащите правни, стандартизационни или етични изисквания в областта на електронното управление и данните от публичния сектор.
