Политиките и регулациите в цифровото общество са комбинация от общи принципи, норми, правила, процедури за вземане на решения и програми, които формират развитието и използването на Интернет и цифровите технологии, както на местно, така и на международно ниво; като по този начин увеличават социалния и икономическия потенциал за бизнес развитие, работа, забавление, общуване и свободно себеизразяване. Успешното изпълнение на тези политики и регулации би стимулирало иновации, икономически растеж и подобрения във всекидневния живот на гражданите и търговските компании. По-широкото прилагане и по-ефективното използване на цифровите технологии ще ни даде възможност да се справим с основни предизвикателства и ще осигурят повишено качество на живот чрез: по-добро здравеопазване, по-безопасни и по-ефикасни транспортни решения, чиста околна среда, възможностите, свързани с новите медии, улеснен достъп до обществени услуги и културно съдържание, в насока:
постигане на единен цифров пазар, гарантиращ свободното движение на хора, услуги и капитали, където физически и юридически лица могат безпроблемно да получават достъп до онлайн дейности и да ги упражняват в условията на лоялна конкуренция и високо равнище на защита на потребителите и защитата на личните данни, независимо от националност или място на пребиваване;
подобряване на оперативната съвместимост на устройства, приложения, бази данни, услуги и мрежи и прилагане на политика за стандартизация;
укрепване на онлайн доверието и сигурността чрез борба с киберпрестъпността, детската порнография, както и с нарушаването на неприкосновеността на личния живот и сигурността на личните данни;
насърчаване на бърз и свръхбърз достъп до Интернет за всички;
инвестиране в научни изследвания и иновации;
повишаване на цифровата грамотност и умения и приобщаване;
стимулиране използването на „умни“ технологии в услуга на обществото в сферите на изменение на климата, подпомагане възрастното население чрез системи и услуги за електронно здравеопазване и телемедицина, дигитализация на съдържанието и/или интелигентни транспортни системи и т.н.
Фондация „ЛИБРе“ разбира обществените нужди във връзка с постигането на напредък по тези въпроси и допринася за изготвянето на юридически и политически изявления, участва в работни групи и обществени дискусии, предоставя сътрудничество и съдействие на компетентните органи на национално и европейско ниво по отношение на прилагането на законодателни инициативи и политики, свързани с развитието на информационните и комуникационни технологии.
Обикновено информационните системи, приложения и услуги се проектират с оглед специфични бизнес цели и модерни функционалности, както и съобразно технологичните възможности на хардуерни и софтуерни инструменти. Всички тези подходи за проектиране на системи пропускат най-важната част от процеса - крайния потребител. Дизайнът, ориентиран към потребителя, е съвкупност от процеси (неограничени до интерфейс или технологии), в която нуждите, желанията и ограниченията на крайните потребители към един процес, услуга или продукт получават значително внимание на всеки етап от процеса на проектиране. Дизайнът, ориентиран към потребителя, може да се характеризира също като многоетапен процес на решаване на проблеми, който не само налага на дизайнерите да анализират и предвиждат как потребителите са склонни да използват даден продукт, но също така да проверят валидността на техните предположения по отношение на поведението на потребителите на всеки етап от процеса, от изисквания, концепции и предварителни модели до междинна и крайна продукция, потвърждавайки или изменяйки първоначалните изисквания. Основната разлика с другите философии за проектиране е, че дизайнът, ориентиран към потребителя, се опитва да оптимизира продукта/услугата според съществуващите вярвания, нагласи и поведение на своите потенциални потребители във връзка със задачите, които системата е предназначена да подпомага, а не принуждава потребителите да променят поведението си, за да се пригодят към продукта/услугата. Чрез вникване в човешките емоции, мотивацията и вярвания, обграждащи дадена задача, потребителският интерфейс може да бъде проектиран да съответства и подпомага поведението на потребителите по начин, който те да чувстват като естествен и удовлетворяващ.
Въпреки това, във всяка област на пазара, независимо от дизайна, ориентиран към потребителя, или като негово допълнение, съществуват определен брой правни, стандартизационни или етични изисквания, които следва да се прилагат за постигане на напълно съвместим продукт или услуга, особено в случаите на потребители в неравностойно положение. Екипът на Фондация „ЛИБРе“ разбира тези трудности и постоянно търси юридически техники, методологии и иновативни концепции за подобряване и допълване усилията на производителите в тази насока.
Потребителското преживяване е как човек се чувства при взаимодействие с дадена система - уеб сайт, уеб приложение или настолен софтуер или, в съвременен контекст, всяка форма на взаимодействие от типа човек-компютър.
Потребителското преживяване включва всички практически, основани на опита, емоционални, мисловни и ценностни аспекти на взаимодействието човек-компютър и на продуктовата собственост.
Потребителското преживяване включва индивидуалното възприятие относно аспекти на дадена система като полезност, лекота на използване и ефективност.
Потребителското преживяване може да се счита за субективно по природа, до толкова, че касае индивидуалното възприятие и осъзнаване по отношение на системата.
Потребителското преживяване е динамично, тъй като непрекъснато се трансформира с течение на времето, в следствие на изменящите се условия на потребление и промени в отделните системи, в едно на по-широкия потребителски контекст, в който се намират.
Потребителското преживяване се фокусира върху придобиването на задълбочени знания за потребителите, от какво се нуждаят, какво ценят, техните способности и ограничения, и, в същото време, взема предвид бизнес стремежите и целите на организацията, управляваща проекта.
Фондация „ЛИБРе“ може ефективно да подпомогне потребителското преживяване в процеса на предоставяне на продукти/услуги, както от частни компании, така и от държавната администрация, чрез дизайн и формулировка на текстове в правни документи, изчерпателни указания и условия за ползване на продукт/услуга или свързани документи със задължителен характер, които съчетават правни техники, информационни технологии и модерен дизайн, в съответствие с действащото законодателство.
Глобалната мрежа не само премахва географските разстояния, но улеснява и комуникацията между различни културни групи. Интернет предоставя възможност за изява на културни специфики и за насърчаване на опознаването и вникването в разнообразни култури. В продължение на много години, проучвания доказват ролята, която културните различия играят в интеркултурната комуникация. От скоро изследователите преоткриват и значението на тези проучвания за дизайна на потребителския интерфейс - културните различия се простират отвъд общото значение на символи, цветове, формати на данни (дата, час, валута) и т.н., те отразяват и основните социални структури, определящи как хора и организации взаимодействат и комуникират помежду си.
Разказването на „истории“ е ново измерение в интерфейс дизайна, което се простира отвъд установените изследвания в теорията на интеркултурната комуникация. Тъй като разказите позволяват на потребителите да свържат идеи и събития със свои лични преживявания, „историите“ създават чувство на обвързаност, идентичност и общност, която помага на потребителите да вникнат в културните различия. Цифровите технологии дават възможност да се гражда концепцията за разказване на истории в дизайна на устройства/услуги за изграждане на онлайн общности от потребители, които да споделят културни традиции, сходен опит или интереси в областта на образованието, бизнеса или маркетинга. Дигиталното общуване дава възможност да се слее традиционното сказателно изкуство с интерактивните технологии, да се създадат разкази, потапящи публиката в нови културни изживявания и да се доразвие потребителското преживяване на различни когнитивни нива. Екипът на Фондация „ЛИБРе“ съчетава правна експертиза и комуникационни техники, за да помогне на организациите по-добре да представят своите продукти/услуги/процеси на обслужване и да развият дизайна на правните си документи чрез предоставяне на разбираем „превод“ на сложни понятия.
Цифровите технологии позволяват да бъдат създадени специфични общности на местно ниво, формирани на базата на нововъзникващи проблеми в областта на сигурността или кризисни ситуации. Екипът на Фондация „ЛИБРе“ притежава специфичен опит в областта на технологиите за гражданска активност, в контекста на ускорената употреба на мобилни приложения за комуникация между граждани и правоприлагащи или държавни органи, като сигнали за престъпления и други форми на съдържание, генерирано от потребителя; както и богат опит във връзка с правнoто значение на различни функционалности, интеграция на платформи/услуги и използването на интелигентни системи за наблюдение за анализ на данни, събрани чрез използването на такива технологии. Продължение на това гражданско взаимодействие е концепцията как технологиите могат да допринесат за управлението на бедствени ситуации по начин, който да е съобразен с културните особености на гражданите и общностите. Тези културни различия могат също да се използват за предоставяне на услуги и приложения, специфични за съответните видове рискове, които надхвърлят националните, географски и културни "граници".
Бихме могли успешно да допринесем за разработването на приложения с повишена степен на сигурност, които да адресират конкретни обществени проблеми и променят управлението на извънредни ситуации на национално/международно ниво.
