Нарастващата сложност и взаимосвързаност на днешните предизвикателства пред устойчивото развитие изискват цялостни мерки, базирани на последователни политики и процеси на вземане на решения, които от своя страна се нуждаят от трансформация на публичната администрация чрез възприемане на цялостни подходи и управление в сътрудничество.
Цялостният подход може да се определи като концепция за управление, при която публичните организации извършват дейности с цел съвместно постигане на интегрирани решения по въпроси, свързани с формирането на политики, управлението на програми и предоставяне на услуги, докато управлението в сътрудничество се отнася до процес на съвместно управление на правителствени и неправителствени организации (ООН, e-Government Survey 2014).
Фондация „ЛИБРе“ работи за прилагане на интегрирани мерки за устойчиво развитие чрез цялостни подходи и управление в сътрудничество; увеличаване на възможностите и справяне с предизвикателства в проектирането и изпълнението на цялостен подход при предоставянето на административни услуги; и реализиране на стратегии за трансформиране на държавните институции чрез цялостен подход, включително оперативна съвместимост и информационна сигурност.
Предоставянето на административни услуги по различни канали за достъп обхваща различни средства и канали за предоставяне им по интегриран и координиран начин. Каналите за достъп варират от традиционните точки на достъп от страна на гражданите, като гишета и гласови услуги, до онлайн средства като Интернет достъп чрез персонални компютри, мобилни телефони и таблети и новоналагащи се медийни инструменти като мобилните приложения и социалните медии. Даден канал може да промени възприятието и доверието на потребителя по отношение на публичната услуга. Така например, в контекста на предоставената от публичната услуга стойност, един канал може да добави стойност чрез положителни впечатления у потребителите и, в същото време, да отнеме стойност в следствие на отрицателно потребителско преживяване. Ето защо е изключително важно да бъде избран правилният канал за предоставяне на всяка конкретна услуга, насочена към целевата аудитория. В същото време, изборът на канал е решаващ фактор и за ефективното достигане до конкретни групи от граждани, например до населението в селски райони с ограничен достъп до ИКТ. (ООН, електронно правителство Survey 2014).
Екипът на Фондацията „ЛИБРе“ има богат опит в развитието на публични услуги, обединяващи използването на информационни технологии и предоставянето на административни услуги по различни канали. Ние вярваме, че докато цифровите канали, с тяхното разнообразие и широко разпространение, са все по-атрактивни, услугите на гише (лице в лице) и по телефон (гласови услуги) продължават да служат като основни канали, предпочитани от някои групи граждани. Ето защо, чрез стратегическо и оптимизирано комбинирано използване на канали за достъп, ние подпомагаме държавните институции за осигуряване повсеместен и постоянен (24/7) достъп до информация и услуги за различни групи потребители.
Фондация „ЛИБРе“ изследва различни канали за предоставяне на услуги в електронното управление (включително мобилни средства и социални медии), комбиниране и управление каналите за предоставяне на услуги в наситената от комуникационни средства среда, проучване на ефективни стратегии в управлението на каналите за достъп до публични услуги за ускоряване прилагането на електронни административни услуги. Ние работим и върху конкретни въпроси, свързани с прилагането на електронно управление в критични области, което може да доведе до високи резултати в устойчивото развитие на национално и регионално ниво, както и до създаването на добри практики; и предоставяме заключения на база наблюдение и анализ, с предложения за оптимизиране на работния процес и повишаване използването при електронни административни услуги.
Множество публични услуги като издаване на лични документи, данъчни вземания, регистрация на юридическо лица или регистрация по ДДС и други са достъпни онлайн, но това не винаги е така при необходимост от достъп до национални услуги от други държави. Точно както цифровите услуги в частния сектор, публичните трансгранични цифрови услуги са основополагащ елемент към истински единен цифров пазар.
Ангажирането на граждани в управлението на публичния сектор по електронен път разширява инструментариума на държавните институции да достигат и приобщават своите граждани. То не замества традиционните форми на публично участие, било то чрез срещи лице-в-лице, комуникации на хартиен носител, телефонни разговори, информационни табла, и др. други офлайн модалности, но ги разширява и надгражда по ефективен и прозрачен начин.
Използването на електронни инструменти в областта на обществените поръчки предлага редица важни ползи - значителни икономии за всички страни в процеса на възлагане на обществени, опростени и съкратени процеси, намаляване на бюрокрацията и административната тежест, по-голяма прозрачност, иновации в публичния сектор, както и нови бизнес възможности чрез подобряване на достъпа на предприятията, включително малките и средните предприятия (МСП), до пазара на обществени поръчки.
Един от инструментите, използвани за повишаване на прозрачността в публичния сектор, са отворените данни, които могат да бъдат определени като информация и данни, генерирани от публичния сектор и активно предоставяна и достъпна онлайн за всеки за неограничени повторна употреба и предаване. С него се въвежда нов подход за публикуване на информация и данни, генерирани от публичния сектор, който подпомага за преодоляване дистанцията между правителството и гражданите. Той също така представлява и възможност заинтересованите страни да имат пълен и свободен достъп до публични информационни ресурси и позволява на хората да оценяват работата на различните държавни институции. Полезността, качеството и достъпността на информацията зависи от формата, използван за публикуване на данните. Обработването и анализирането на данни чрез софтуерни програми изисква отворени стандарти и отворени файлови формати за проучване, сортиране, филтриране и повторна комбинация на данни. Техническите стандарти за данни позволяват на вземащите решения да сравняват набори от данни и да генерират създаването на подходящи масиви от информация. Когато данните са достъпни, повече хора могат да участват в анализа на данните и да се възползват от него, което, от своя страна, може да допринесе за по-добра политика на национално, регионално или секторно ниво.