IoT Adventure Forum 2018 събира организации от различни сектори, обединени от идеята да подпомогнат разработването, внедряването и използването на Интернет на нещата.
Конференцията е организирана в шест тематични панела, добри практики и семинари, покриващи всички аспекти на екосистемата IoT – умен транспорт и градове, разработване на Интернет на нещата, свързана индустрия, Интернет на нещата за потребителите, иновации и технологии и сигурност и защита на личните данни; допълнени от Експо зона и IoT Adventure Forum 2018 награди.
Фондация „ЛИБРе“ партнира в организацията на събитието, а Александра Цветкова, директор на организацията, е част от петчленното журина наградите IoT Adventure Forum 2018. В допълнение, двама от експертите на Фондацията изнесоха презентации по въпроси в областта на ИТ правото.
Александра Цветкова коментира темата „Защита на личните данни на етапа на проектиране“.
Въпреки че защитата на правото на личен живот на етапа на проектиране бе закрепена като правно задължение с GDPR, идеята за внедряването на основните права в самите технологии е стара и датира от 80-те години. Въпреки десетилетията бурни дискусии и разработването на многобройни технически мерки, тази идея остава до голяма степен теоретична концепция.
От една страна, това се дължи на факта, че техническите решения, като например privacy enhancing techniques (PETs), често редуцират правото на личния живот и защитата на личните данни до опростени и често наивни обяснения. От друга страна, присъщата абстрактност на нормативните разпоредби, нужна за осигуряване на необходимата гъвкавост на правото, за да се покрие широк спектър от ситуации, създава допълнителни предизвикателства пред правилното прилагане на тази концепция.
Защитата на личните данни на етапа на проектиране има централна роля в GDPR. Тя може да се разглежда като задължение, което „отключва“ потенциала на регламента. Ситуирането на това задължение на етапа на „проектиране“ е еманация на подхода, основаващ се на риска, и същевременно въплъщава основните принципи на регламента, залегнали в член 5.
Как трябва да подхождат администраторите и обработващите лични данни към това общо задължение и защо традиционният за „информационната сигурност“ подход не може да се приложи тук? Какви са предизвикателствата и постижима ли е изобщо тази цел?
Тази сесия ще разгледа задължението за защита на личните данни на етапа на проектирането, като разпоредба-ключ към принципите за защита на личните данните и ще даде насоки за постигането на съответствие с нея. Сесията ще разгледа взаимоотношенията и зависимостите между задължението за защита на данните на етапа на проектиране (член 25), оценката на въздействието върху защитата на данните (член 35) и сигурността на обработването (член 32) като ключ за разбирането на Общия регламент относно защитата на данните.
Иво Емануилов, правен експерт към Фондация „ЛИБРе“, изнесе презентация на тема „Данните в интелигентния транспорт“.
Автономните транспортни системи идват с обещания за по-бързи, по-безопасни и по-сигурни транспортни средства. Самоуправляващите се коли, дронове и автономни кораби и влакове се управляват все повече и от все по-сложни системи, основани на изкуствен интелект. Бурното развитие на машинното самообучение, обусловено от експоненциалния растеж на изчислителната мощ и наличието на големи масиви от данни, породи нови правни и етични въпроси.
Кой „притежава“ данните, съхранени, обработени и генерирани от тези системи?
Кой отговаря за безопасността на тези системи, когато те вземат решения въз основа на „шумни“ данни, ако не знаем кой е собственикът на тези данни?
Как да бъдем сигурни, че тези системи са безопасни и предсказуеми, ако по дефиниция тяхното поведение не е линейно?
Различните правни рамки, приложими към данните, се припокриват и понякога дори си противоречат. За разработчиците и инвеститорите това означава нарастваща правна несигурност, която заплашва иновационния потенциал на нововъзникващите технологии в критични за безопасността сектори като транспорта. Тази сесия ще разгледа някои скорошни развития в машинното самообучение, като генеративни конфликтни мрежи (GANs), и ще даде нова перспектива върху правните и етичните последици от правата върху данните.
