Запознайте се с Християн Димов, студент по право в Софийски университет
„Св. Климент Охридски“ – първият стажант във Фондация „ЛИБРе“.
Християн взе участие в конкурса за студентско есе LIBRe Essay Contest 2016, който се проведе от януари до май 2016 г. и провокира студенти с мултидисциплинарни интереси да демонстрират знания и творческо мислене в различни тематични направления, свързани с дигиталното общество и правото на информационните и комуникационни технологии (ИКТ право). Неговото есе на тема „Интернет на нещата - овладяване на потенциала и неутрализиране на рисковете“ грабна втора награда в конкурса - платен летен стаж във Фондация „ЛИБРе“ със специализация в областта на правото на информационните и комуникационните технологии и свързани сфери.
Така летните месеци в офиса на ЛИБРе се изпълват с още повече настроение, а ние се запитахме защо Християн предпочете работата с нас пред други алтернативи или пред дълга лятна почивка.
Здравей, Хрис, добре дошъл в ЛИБРе! Как се чувстваш в момента? Какви са първите ти впечатления от атмосферата тук?
Привет, благодаря за топлото посрещане и за дадената трибуна чрез сайта на ЛИБРе. Все още се адаптирам, тъй като съм свикнал със стила на работа, типичен за адвокатска кантора. Научноизследователската работа е сякаш по-малко динамична от адвокатската, но далеч по-творческа и съзидателна. Харесва ми, че тук се толерират индивидуалното мнение, иновативното мислене и работата в екип.
Разкажи ни малко повече за себе си и как стигна до участие в LIBRe Essay Contest 2016.
Неотдавна завърших средното си образование в Технологично училище “Електронни системи” към ТУ-София с профил “Системно програмиране”. След този стабилен технологичен бекграунд направих един плавен завой към специалност “Право” в СУ, където се почувствах в повече от свои води. В университета изминаха три академични години, през които свикнах да срещам сравнително малък брой хора с подобен профил и интереси, затова, след като видях инициативата на Фондация „ЛИБРе“ чрез сайта на Юридическия факултет на СУ, нищо не можеше да ме спре да участвам с разработка за Интернет на нещата и регулаторния вакуум, в който тази технология се намира – тема, която намирам за доста интересна и с която активно се занимавам от известно време.
Как се насочи към ИКТ правото? С какво свързваш тази сфера и какво те привлича в нея?
Както казах, технологичния ми бекграунд и любовта към правото направиха така, че интересите ми да варират от човешки права до блокчейн технологии, биометрия и други дигитални екзотики. По естествен път започнах да гравитирам около допирната точка на юридическото и техническото, а именно – ИКТ правото. Науката „Право“ има свойството да е силно консервативна и често пъти схоластична. За сметка на това в момента имаме привилегията да стоим на първия ред, наблюдавайки генезиса на един съвсем нов и практически-ориентиран правен отрасъл. Дори самата мисъл, че мога да участвам в изграждането му чрез собствените си идеи и да бъда сред авангарда от специалисти в сектора, ме кара да настръхвам.
Виждаш ли себе си в сектора и как най-общо си представяш желаната кариера в бъдеще? Адвокатска или научноизследователска би била тя?
Определено мога да кажа, че планирам професионалното ми развитие да продължи да се движи предимно в рамките на ИКТ правото. Смятам, че има ясни индикатори за предстоящата експанзия на този сектор в България, а от друга страна родната почва ми влияе добре, та затова може би ще продължа да търся реализации у дома, а не в чужбина. Що се отнася до избора между адвокатското призвание или научно-изследователските влечения, ще отговоря дипломатично и ще кажа, че един добър адвокат никога не трябва да спира да увеличава капацитета си на знание и да изследва света около себе си. В хипер-динамичния свят, в които живеем, всеки ден настъпват нови социални промени, с които истинският професионалист трябва да е запознат, ако не желае пазарът да го изхвърли. Спреш ли да се движиш - си мъртъв. От друга страна всеки научен изследовател винаги трябва да бъде критичен към общоприетото, да търси хуманното в своята научна област и да се стреми чрез постиженията си да бъде в максимална полза на обществото, в което живее - каквито именно са и основните функции на адвоката. В бъдеще ще бъда най-щастлив, ако съумея да комбинирам най-доброто от двете професии и открия своята златна среда.
Какво е най-важното, което искаш да получиш от стажа си в ЛИБРе? Как мислиш, че опитът ти във фондацията ще ти помогне за напред?
Истината е, че въпреки скорошния ми старт в ЛИБРе вече имах възможността да се сблъскам с работа по няколко интересни проекта, финансирани от Европейската комисия по Седма рамкова програма / Хоризонт 2020. Ще бъдa честен и ще кажа, че първоначално срещнах доста предизвикателства, тъй като критериите за оформление и съдържание на документите по тези проекти са доста високи. Въпреки това наблюдавах как възприемам един висок стандарт на работа, който бавно се превърна в мой навик. Смятам, че това е важно тъй като по време на професионалния си път човек трябва да изгради определени изисквания към работата си, под които не трябва да си позволява да пада, както понякога се случва, когато професионалистът понатрупа повече успехи или премине в по-висока възраст. От изключителна важност за мен е културата на постоянен прогрес и надграждане, възприемането на едно критично отношение към теб самия. В прекрасния филм Whiplash се казва: Няма други две думи в английския език по-вредни от “Добра работа.” Открих, че в ЛИБРе тази концепция е на почит и смятам, че през времето си тук ще успея да превърна доста от принципите, които проповядвам, във факти. От друга страна изследователската работа дава хъс, че решение винаги съществува дори за най-заплетените проблеми. Въпросът е да проявиш достатъчната воля и креативен капацитет да го потърсиш, защото именно това усилие ще те отличи от конкуренцията и защото често не подозираме, че решението се крие точно зад ъгъла.
Традиционните представи за юридическа работа сякаш все още не включват особено задълбочени познания за Интернет на нещата или „ботнет“ мрежите. Как, според теб, един юрист „оцелява“ в сложния и динамичен свят на технологиите?
Да, така е. Ключови са думите “все още”. Юристът не трябва да забравя, че преди всички останало правото е обществена наука, защото изследва социума и човешкото поведение, включително трансформациите, през които тези два фактора преминават с времето. Поради това неизменна част от работата на юриста е да не спира да се интересува от обществения цикъл и неговите промени, били те позитивни или негативни. Смятам, че ако възприеме този мироглед, той ще си осигури не само постоянно професионално развитие и авторитет сред конкуренцията, но и един стабилен дългосрочен приход.
Споделям напълно вижданията на Европейския съюз, че интелигентен и устойчив растеж се постига чрез изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации. Технологиите започват да навлизат все по-дълбоко в публичния и частния сектор на глобално ниво. В България не можем да си позволим да затваряме очи пред тази ясна тенденция и да обърнем гръб на европейските политики. Юридическата професия, повече от всяка друга, носи своята отговорна роля в този процес на социална трансформация. Нормотворецът и правоприложителят все по-често ще се сблъскват с понятия като криптовалута, smart contracts, big data профилиране, дигитален антитръст в конкурентното право и т.н. Да се отговори на тези обществени нужди изисква едно минимално ниво на дигитална грамотност, за чието постигане ще е необходимо провеждането на редица разяснителни и обучителни мероприятия, но най-вече желание от страна на самия бранш.
Повод за оптимизъм са немалкия брой успехи на български студенти на различни международни форуми в последните няколко години (CDRC Vienna 2016, Telders Hague 2016, Elsa European Human Rights Moot Court Competition 2016). Тези отличия ме карат да си мисля, че в бранша се е сформирала една млада общност от юристи, за които е важно да развиват познанията си и които се стремят да направят професията по-престижна и достойна напук на всички негативни тенденции. Силно вярвам, че появата на тази критична маса, ще повлече след себе си едно поколение от компетентни и отворени към света млади хора - прависти.
Ще завърша с един актуален цитат от изключителния български юрист Живко Сталев, които отправя следния съвет към обществото на студентите: “…мисълта мисъл ражда и за това колкото повече прозорци към чуждата мисъл те (студентите) биха могли да си отворят, толкова повече ще се усъвършенства тяхното правно мислене." [1]
Пожелаваме на Християн успешна реализация и много нови и интересни проекти!
[1] Cталев Ж., ст. Правото и правната наука през следващото хилядолетие, сп. Юридически свят 2/2000г. Линк: http://www.sibi.bg/mag/68@2_2000.pdf