Информацията, каквато я познаваме днес, представлява както електронна, така и физическа информация. Всяка организационна структура трябва да бъде в състояние да управлява тази информация по време на информационния жизнен цикъл, независимо от нейния източник или формат за пренос (данни, хартиени документи, електронни документи, аудио, видео и т.н.) чрез множество канали.

Процесът по управление на информацията представлява събирането и управлението на информация от един или повече източници и разпространението на тази информация до една или повече публики. Той се занимава с инфраструктурата, използвана за събиране, управление, запазване, съхраняване и предоставяне на информация; водещите принципи, които позволяват информацията да бъде на разположение на точните хора в точното време; вярването, че цялата информация, цифрова и физическа, е актив, който изисква правилно управление; и организационния и социалния контекст, в които съществува информацията.

С оглед на характерното за нашето съвремие непрестанно информационно пренасищане и претоварване, ключови въпроси, свързани с това:

как да се комуникират въпроси относно стойността и икономическия аспект на Big Data проекти;

как по-добре да се разберат множеството бизнес приложения и източници на информация, които се използват само за вземане на решения;

преразглеждане на концепцията за управление на информацията и свързаните с това организация и умения, като се вземат предвид различните набори от аналитични умения, които се изискват;

какви са ключовите фактори за успех, които да подобрят стратегиите, планирането и управлението на инициативи, свързани както с огромни количества данни, така и с различни типове информация;

как да се разработят съвместими Big Data решения (като информационни, мобилни, социални и cloud инициативи) в/за дадена организация;

са ежедневни въпроси пред всички организации – публични или частни.

Една от целите на Фондация „ЛИБРе“ е да подпомогне тези организации към по-добро проектиране, разработване, управление и използване на информацията с проницателност и иновативност; да спомага за вземането на решения и придаване на стойност от физически лица, организации, общности и общества във връзка с информационното претоварване, включително в нетрадиционни области като изкуство, медии и право.

Информационната среда е съвкупност от индивиди, организации и системи, които събират, обработват, разпространяват или действат на базата на информация.

Информационната среда е съставена от три взаимосвързани измерения:

Физическото измерение се състои от системите за управление и контрол, както и поддържащите инфраструктури, които дават възможност на частни лица и организации да извършват операции по въздух, земя, море и в космическа среда. Това е и измерението, където се намират физическите платформи и свързващите ги комуникационни мрежи.

Информационното измерение е това, в което информацията се събира, обработва, съхранява, разпространява, визуализира и защитава. Действията в това измерение се отразяват на съдържанието и потока на информация.

Когнитивното измерение обхваща съзнанието на вземащия решение и на целевата аудитория. Това е измерението, в което хората мислят, възприемат, визуализират и вземат решения. То се отнася до обработването на информация, възприятието, преценката и вземането на решения от физически лица или групи. Тези елементи се влияят от множество фактори, включително от лични и културни вярвания, норми, уязвимости, мотивация, емоции, преживявания, морал, образование, психично здраве, идентичности и идеологии. Определянето на когнитивните фактори, влияещи в дадена среда, е от решаващо значение как най-добре да усетиш аудиторията и да създадеш търсените от нея ефекти.

Един от по-интересните аспекти на управлението на информацията е поставянето на данните в контекста на организационното развитие. В този контекст, организациите са отворени системи, които съществуват в и взаимодействат със средата. Интелигентните организации се отличават със способността си да разчитат околната среда и да се адаптират според нея - те са учещи се организации, професионалисти в създаването, придобиването, организирането и използването на знания за развиване на желани поведения, подобряване на конкурентната си позиция, или постигане на цели.

Прилагането на комуникационните и информационните технологии в подкрепа на работните процеси, включително технологично-подобрени комуникационни мрежи, компютърно-подпомогната съвместна работа, системи за подпомагане вземането на решения, интерактивни системи и системи за анализ в една организация могат да бъдат изключително ценни в процеса на организационното обучение, който се възприема като цикъл от дейности (наблюдаване на околната среда, осъзнаване на дадена промяна, тълкуване значимостта на промяната и разработване на подходящи организационни стратегии и действия в отговор), а не като единично събитие.

Специализацията в сферата на обществения анализ и политики се фокусира върху развитието на инфраструктури на данни на местно ниво, предназначени за насърчаване гражданската ангажираност в дадена общност и върху ролята, която информационните технологии и цифровите активи могат да играят в подкрепа на тази ангажираност. Тя изучава същността на отворените данни и информацията; способността на обществото да бъде информирано по въпроси на местно нивочрез прозрачно управление и отворени данни; начините, по които информационните специалисти могат да служат като ключови публични посредници между управляващите органи, обществеността и гражданите; съхранението и управлението на цифрови активи и големи обеми от данни; възможността да се създават и развиват групи за обмен на практически опит, базиращ се на данни; и ролята на политическия процес и информационната политика при определяне развитието на информацията на общността.

Фондация „ЛИБРе“ се фокусира върху това как широкото разпространение и използване на публично достъпни набори от данни от държавните институции въздейства върху свободата на информацията. Макар отворените данни да са полезни, правейки действията на правителството „прозрачни“ за цялото общество, те сами по себе си не допринасят за свободата на информацията. Техническата им сложност и липсата на адекватни цифрови умения сред повечето граждани, чрез които те сами да използват въпросните набори от данни, би могло да се счита като пречка за упражняване правото на свобода на информацията. Нашата изследователска работа има за цел да намери балансиран подход, при който отворените данни биха допринесли за създаването на култура на споделяне на „използваема“ информация, която лесно може да бъде трансформирана в контекстуални знания в полза на обществото.

Информацията от социалната среда се използва успешно при разработването на приложения със социален характер в различни области. Въпреки това, потребителската информация със социален контекст се разпространява чрез Интернет и се управлява от множество различни приложения, имащи права за собственост, което е предизвикателство за разработчиците на приложения, тъй като те трябва да съберат информация от различни източници и да преминат през много ненужна такава, за да получат интересуващата ги информация със социален контекст. От друга страна, изключително е трудно за притежателите на информация да контролират как тя да бъде предоставяна на различни потребители и приложения. Комбинирането на информация със социален контекст от разнообразни източници, включването на по-богата семантика и запазването на неприкосновеността на личния живот на притежателите на информацията може много да подпомогне разработчиците, както и самите притежатели на тази информация.

Фондация „ЛИБРе“ фокусира своите изследователски дейности върху естеството на информацията и различните поведенчески и мисловни модели, свързани с нея, върху характеризиране на проблеми, анализ на задачи, решаване на проблеми и вземане на решения, както и върху методи за определяне на информационното поведение и потребителските нужди. Интересува ни процесът на събиране на първични данни със социален характер от множество източници; създаване на онтологично-базиран модел за класифициране, извеждане и съхраняване на информация със социален контекст, включително социални взаимоотношения и статус; начини за притежателите на информация да контролират достъпа до нея и т.н.