Авторско право и сродните му права осигуряват стимул за създаването на и инвестирането в нови произведения и други защитени обекти (музика, филми, печатни медии, софтуер, изпълнения, предавания и т.н.) и тяхната експлоатация, като по този начин се допринася за подобряване на конкурентоспособността, заетостта и иновациите. Сферата на авторското право в днешно време е свързана с важни културни, социални и технологични аспекти, всички от които формулират политиката в тази област.

Законодателството на ЕС по отношение на авторското право е набор от десет директиви, които хармонизират основните права на автори и изпълнители, продуценти и разпространители. Чрез поставяне на хармонизирани стандарти, правото на ЕС намалява националните несъответствия, осигурява необходимата степен на защита, за да насърчи креативността и инвестициите в творчество, насърчава културното многообразие и гарантира по-добър достъп за потребителите и бизнеса до цифрово съдържание и услуги в цяла Европа.

В момента в ЕС се очаква реформа в авторското право - предложението на Комисията беше обявено през 2015 г. и подчертава следните области, които Комисията адресира „(i) преносимост на законно придобито съдържание, (ii) трансграничен достъп до законно закупени онлайн услуги, като същевременно се зачита стойността на правата в аудиовизуалния сектор, (iii) по-голяма правна сигурност за трансграничното използване на съдържание за специфични цели (например за научни изследвания, образование, извличане на информация от текст и данни и др.) чрез хармонизирани изключения, (iv) изясняване на правилата относно дейностите на посредници по отношение на защитено с авторски права съдържание, и през 2016 г. (v) модернизиране на упражняването на правата върху интелектуална собственост с акцент върху нарушенията с търговски мащаб“.

Подкрепяйки усилията на национално и европейско равнище към модерно законодателство в сферата на авторското право, в съответствие с настоящото технологично развитие, Фондация „ЛИБРе“ специализира в правната защита на авторското право и сродните му права в рамките на вътрешния пазар на ЕС, с акцент върху цифровото общество.

Законодателството в областта на авторските прав има за цел да балансира интересите на тези, които създават съдържание, с обществения интерес за възможно най-широк достъп до това съдържание.

Изчерпателни списъци на произведения, защитени от авторско право, обикновено не се намират в законодателството. Независимо от това, произведенията обичайно защитени от авторско право са: литературни произведения, като романи, поеми, пиеси, справочната литература, статии от вестници; компютърни програми и бази данни; филми, музикални композиции и хореография; художествени произведения като картини, рисунки, фотографии и скулптури; архитектура; реклами, карти и технически чертежи. Защитата на авторските права се простира само върху произведения, а не върху идеи, процедури, оперативни методи или математическите понятия. Защита могат да получат и обекти, като например заглавия, лозунги или фирмени знаци, в зависимост от това дали те съдържат достатъчно авторство.

Чрез Интернет, медийното съдържание, било то под формата на изображения, звук или написани думи, може да бъде разпространено и достъпно по най-различни начини и политиката на ЕС се развива, за да отрази тази нова ситуация. Развитието на онлайн/цифровите публикации касае всички подсектори на издателската индустрия, като книги, вестници, списания или дори бази данни. Електронните книги, например, са с нарастващо значение, макар че някои фактори, като например оперативна съвместимост, преносимост и трансгранична достъпност, все още ограничават тяхното потребление в Европа.

Експертите на Фондация „ЛИБРе“ изследват еволюцията на авторското право и неговото управление в свързания свят, разширяването на ролята на ИКТ при управление на съдържанието, включително подобряване наличността на артистичното съдържание онлайн и достъпността му за потребителите, включително и на наднационално ниво, както и опростяване на лицензионните процеси и тяхната прозрачност чрез използване на бази данни, метаданни и стандарти; като по този начин познатата концепция за традиционните медии се трансформира в управление на цифровото съдържание.

Закрилата на компютърните програми съгласно законодателството в областта на авторското право и сродните му права не следва да засяга прилагането на други форми на закрила, когато това се налага. Въпреки това, всякакви договорни клаузи, които противоречат на разпоредбите на Директива 2009/24/ЕО относно правната защита на компютърните програми, установени по отношение на декомпилация, или на изключенията, предвидени от директивата що се отнася до изготвянето на резервно копие, наблюдение, изучаване или изпитване на функционирането на програмата, са нищожни. Развитието на компютърните програми изисква влагането на значителни човешки, технически и финансови ресурси, а същевременно компютърните програми могат да бъдат копирани срещу незначителна част от разноските, необходими за самостоятелното им създаване. Всички технически възможности за постоянното или временното възпроизвеждане на компютърна програма по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, изцяло или отчасти; доколкото зареждането, изобразяването на екран, изпълняването, предаването на разстояние или съхраняването на компютърната програма налагат такова възпроизвеждане; превеждането, адаптирането, обработката и всякакво друго изменяне на компютърна програма и възпроизвеждането на съответните резултати; и всяка форма на публично разпространение, включително отдаването под наем, на оригинална компютърна програма или на копия от нея - всичко това създава нуждата от не само правилно разбиране на условията на защита на авторските права, но и от специфични ИТ познания.

Директива 96/9/ЕО относно правната закрила на базите данни въведе ново ексклузивно право „sui generis“ за създателите на бази данни, с период на защита от 15 години, да защитят своите инвестиции на пари, време и усилия, независимо от това дали базата данни е сама по себе си иновативна („неоригинална“ база данни). Директивата хармонизира също и законодателството в областта на авторското право и сродните му права, приложимо към структурата и подредбата на съдържанието на бази данни („оригинална“ бази данни). Въпреки това, с развитието на технологиите, базите данни стават все по-сложни от гледна точка на неразрешено извличане и/или повторно използване на съдържанието, комплексност на авторските права на колективни произведения и правни затруднения при трансграничното използване.

Експертите на Фондация „ЛИБРе“ разбират важността на правната защита на компютърните програми и бази данни за съвременния бизнес. Но тази защита трябва да се съобрази и с интересите на обществото като цяло за достъп до ползите, произтичащи от такива произведения. Ние приемаме интердисциплинарен и сравнителен подход в изучаването на възможните решения в различни юрисдикции. Нашите интереси са съсредоточени върху защитата на приложно-програмен интерфейс (APIs), безплатен софтуер, лицензионни режими и отговорност при неизпълнение.

Медийното пространство преживява трансформация, характеризираща се с нарастваща конвергенция на медийните услуги, с видим напредък в посока преплитане на традиционните излъчвателни средства и Интернет. Повишеният брой свързани устройства и широкият достъп до по-бързи широколентови връзки влияят върху съществуващите бизнес модели и потребителските навици и създават нови предизвикателства и възможности за творческите индустрии.

Този нов модел дава възможност на гражданите да си взаимодействат не само с други лица, но също така и с всякакви видове доставчици на съдържание, създавайки редица предизвикателства, водещи до необходимостта от общи политики за аудиовизуалния сектор и секторът на новите медии, от изграждане на истински единен цифров пазар за съдържание и от насърчаване медийната свободата и плурализма.

Експертите на Фондация „ЛИБРе“ са посветени на утвърждаването на медийната свобода и плурализма. Ние изучаваме последиците от липсата на хармонизиран подход на европейско равнище към медийния плурализъм и политики, променящата се роля на публичното аудиовизуално разпространение и на развиващите се платформи с генерирано от потребителите съдържание (UGC) в рамките на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.

Свободното използване („fair usе“) е ограничение и изключение от изключителното право, предоставено от действащото законодателство на автора на дадена творба.

Нормативната уредба в областта на авторското право дава на притежателите на авторски права, набор от изключителни права за ограничен период от време, като стимул за създаване на произведения, обогатяващи обществото, като това съществено допринася за растежа на науката, образованието и изкуствата. Въпреки това, законодателството не дава на притежателите на авторски права пълен контрол върху техните произведения - произведенията с авторски права стават „обществено достояние“ и са на разположение за неограничено ползване от обществеността, когато срокът на авторското право изтече. Но дори и преди творбите да станат обществено достояние, гражданите могат да ползват свободно обектите на авторското право за ограничени и „преобразуващи“ цели, като например да коментират, критикуват, или пародират творба – обект на авторско право, ползват компютърно-базирани аналитични процеси като извличане на текст, уеб анализ и извличане на данни, обратен инженеринг на компютърен софтуер, хардуер, мрежови протоколи, системи за криптиране и контрол на достъпа, както и в случаи на тестване на музика, споделяне на файлове и т.н.

Във Фондация „ЛИБРе“ вярваме, че икономиката на споделянето има потенциал да трансформира обществото. Видяхме възхода на Skype, Uber, Airbnb и т.н., които доставиха добре познати „традиционни“ услуги по съвсем различен начин. Потенциалът на blockchain технологията разкрива още повече възможности за широк спектър от приложения. Нашите експерти изучават последиците от тези нови явления върху обществото и традиционната икономика като цяло.

Отворена култура ("open culture") е концепция, според която знанието трябва да се разпространява свободно и неговото надграждане трябва да произлиза от развиване, променяне и обогатяване на вече съществуващи произведения, на базата на споделяне и сътрудничество, без ограничения, свързани с правната защита на интелектуалната собственост. В контекста на развитието на информационните технологии, това води до равен достъп до информация.

Нарастващата правна сложност на законодателството във връзка с авторското право и различията между националните законодателства в последните десетилетия са фактори довели до създаването на движение с цел насърчаване на творчеството и общ достъп до световното интелектуално наследство, на базата на споделяне, а не изключване. Основният резултат от това е нов тип лиценз, наречен „свободен от авторски права” („copyleft“), в опозиция на „авторско право“ („copyright“). Един възможен проблем с тези лицензи е техният правен статут - тъй като те не са част от правната система на страната, тяхната стойност е само морална или тази, която би им се отредила от съда. Вторият, по-основен проблем, е, че макар във всички сектори, участващи в отворената култура, да има обща цел за споделяне и свободен достъп на гражданите до света на знанието, изразът ѝ в ежедневния живот се различава значително от един сектор в друг, с много малко комуникация между тях.

Без съмнение, областта на компютърните технологии е тази, в която отворената култура е най-широко разпространена. Фразата „отворен код“ („open source“) се отнася до широк спектър от софтуерни лицензи, чиито изходен код се предоставя на разположение на обществеността без никакви или с ограничени авторски права. Всеки може да използва, изучава или модифицира софтуера по своя воля, при условие че същите права се предоставят и на последващите потребители. Въпреки това, концепцята може да се отнася и до „отворена архитектура“ (“open architechture” - вид софтуерна архитектура, която позволява добавяне, обновяване и промяна на основополагащи компоненти), “отворен дизайн” (“open design” - прилагане на методи на отворен код за създаването на физически продукти, машини и системи или за насърчаване на проекти, при които липсва финансиране или търговски интерес, например в развиващите се страни, или за реализиране на проекти, които са твърде амбициозни за ресурсите на една фирма или държава), “отворена музика” (“open music” – музикални произведения, които са на разположение под формата на „първичен код“, позволяващи на композиторите да използват вече съществуващи произведения, да създават техен ремикс или нови произведения, като по възможност призовават към публично участие), и др.

Партньори